За хората в чужбина, които нямат възможност да ползват кирилица на компютъра си, а искат да оставят коментар или напишат статия - моля, възползвайте се от следните услуги:
"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, започнат от Владимир Кромбърг
и Данаил Филипов. Той стартира през м. октомври-декември 2006 год. Сайтът бе пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. "Нашето детсво" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Сайтът се хоства от WebHostBG
Май най-доброто описание на сайта ще бъде песента на бате Асен Кисимов - ”Къде остана детството” от филма ”Войната на таралежите” (1979). Какво повече човек може да каже, освен:
Къде остана детството?
Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!
Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
Щом той ме повтаря, дали?
няколко реда от втория редактор:
Защо трябва да го има "Нашето детство"
В нашето интернет-пространство има какво ли не - от пълни глупости до много сериозни неща. Има, разбира се, и неща за децата, но не и за тези, които вече не са в детска възраст, а биха искали. Авторите на тази страница след дълго скитане в страната на възрастните, решиха да се върнат, макар и виртуално, в своето детство. Не че не можем да го направим и без интернет, но мрежата ще ни помогне да си съберем компания за това пътешествие. И така - пускаме машината на времето и - ПЪЛЕН НАЗАД. Ако искате, заповядайте с нас на разходка в миналото, ако не искате - ваша си работа, никого не насилваме. Къде остана детството - това е въпроса, на който аз лично бих искал да открия отговора. Напълно съм убеден, че съществува отговор на тоя въпрос. Нещо повече - убеден съм, че човек може отново да върне изгубеното си детство, макар и на някои това да прозвучи налудничаво.Така че, ако това, което правим, ви харесва - пишете, пращайте статии,снимки, сканировки, песни, (филми за сега - не), стихотворения - всичко, което по някакъв начин е свързано с детството ни. Ами всъщност, както някога, ще си поиграем - нещо, което го могат само децата. Ако успеем, значи "не сме се изгубили безследно", както пее Бате Асен. И така, да видим какво има в прашния сандък...
Уважаеми гостенино, Вие влязохте на сайта като нерегистриран посетител. Ние Ви препоръчваме да се регистрирате или да влезете в "Нашето детство" под своето име и парола. Ако досега не сте се регистрирал, бихме Ви помолили да направите това! Регистрацията отнема съвсем малко време, а Вие, като регистриран потребител, ще можете да участвате пълноценно в този проект: да имате свой профил, да общувате с останалите потребители; да публикувате ваши статии; да имате достъп до страници, които иначе не се виждат и още много други неща. Не на последно място, регистрирайки се, Вие показвате, че сайтът Ви е харесал.
Таралежи, пожелавам ви победи в битката за детството! Но все пак трябва да се каже добра дума и за възрастните. В края на краищата без тях не може да има деца и следователно и детство.
Чудесна идея! Радвам се, че точно на рождения ми ден открих точно такова нещо... точно като се размисли човек "още една година... Как остарявам и т.н."
Идеята е страхотна, чудесно е, че някой се е сетил да направи толкова хубвао нещо. и добре че беше споменато името Олд Шетърхенд, иначе нямаше да попадна на сайта. Просто преди да ми се скапе харда, пак със неговото име попаднах на книгата сребърното езеро, която съм чел много отдавна. Започнах да я чета, но скапа се харда и не можахме да изкараме никаква информация от него, сигурно съдбата се е намесила тука, иначе нямаше да попадна в този прекрасен свят.
DANI, детството остана в колективния ни спомен за него. Един е запомнил едно, друг - друго, трети - трето, но когато го изкажем с думи или илюстрираме със снимки, изведнъж всеки, който е преживял това си казва: "Да, и аз бях там. Сега си спомням - това го имаше и в моето детство." В забързаното ежедневие, аз бях забравил много от своето детство, но благодарение на този сайт, моето детство отново е с мен. Благодаря ви, че сте направили това, както и на всички, които публикуват и коментират.
P.S. Включвам се с година и половина закъснение, но обещавам - ако е наложително ще си сплескам четирибуквието върху стола, но ще изчета и последната буква, която е написана тук. Успехи и благодаря!
Случайно ви открих и много се радвам, че ви има!!! Каквато и да е сегашната ни възраст, имаме нещо много важно общо - детството ни! Трябва да се поразровя за подходяща снимка
Това стана съвсем случайно. Както си търсих музиката на Владимир Шаински изникна този сайт. Ненадейно. Изневиделица. Бях много приятно изненадан. Обожавам да си спомням отминалите години. Къде с тъга, къде с умиление. Но вярвам ще се съгласите с мен, че един възрастен ще е доста сприхав и мрачен ако не усеща детето в себе си.
Пожелавам успехи на сайта!
Честита нова 2009година.
Малко не където трябва, но се появи един коментар и мисля, че ще е хубаво да го прочетете всички. GalkaBalka е написала:
Здравейте всички!
Дори не знам дали пиша това на правилното място, но предполагам след време ще се ориентирам по добре. Не мога да повярвам как попаднах тук, толкова случайно. припомняйки си част от детството днес... разрових се из интернет да потърся как се играеше една игра от детството ни "Ораторе-Бораторе..." и какво да видят очите ми... нещо толкова хубаво, а аз никога не съм знаела, че съществува!
Още дори не съм разгледала и една мъничка част... прочетох само 2 статии и нямах търпение да изразя радостта си. Толкова е хубаво човек да си спомни онези хубави години когато е живял толкова безгрижно и спокойно вършейки си своите си детски неща, необезпокояван и т.н.
Благодаря на хората отговорни да го има (сайта). А сега се гмуркам в четене :) И надявам се писане.
dani, благодаря. извинявам се за объркването, не можах да се ориентирам Даже днес мислех да пиша на администрацията, че съм объркала нещо с поста си, че се усетих чак днес като си гледах профила :) Сега вече мога да добавя, след като разгледах и попрочетох доста, че наистина това е най-хубавият сайт на който съм попадала. Довечера ще споделя сайта с майка ми, която се заинтригува :)
Успешна седмица желая на всички!
--------------------
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед.
Седим с дядо в автобуса и той ме учи да броя по стотици.
- Дядо, а след сто колко следва?
- Двеста.
- Дядо, а след двеста колко следва?
- Триста.
- Дядо, а след триста...
- Четиристотин.
- Дядо, а след четиристотин...
- Петстотин. (Аха, вече съм разбрала и е време да приложа наученото. Иска ли питане, че целият този разговор се води силно и всички пътници ни слушат!)
- Сто, двеста, триста, четиристотин, петстотин, шестстотин, седемстотин, осемстотин, деветстотин, десетстотин... (И тук вече всички почват да се смеят, а дядо търпеливо ми обяснява, че след деветстотин следва хиляда).
Та така, само 10 статии ни делят от статия номер ДЕСЕТСТОТИН. Ами честито! Да я посрещнем след като вече сме полели фикуса,
Аха, значи тук сте били! Да, на вас говоря, няма грешка. На вас - хората от моето детство, от вашето детство, искам да кажа на нашето детство. Ето че и аз попаднах тук в страната на чудесата-малко случайно, но срещата ни беше неизбежна. Среща като със стар приятел с когото да седнеш за една вечер на маса и да споделиш целият си вътрешен свят.
Аз съм сигурна, че срещата ми с вас няма да е за една вечер. Всъщност това място тук е втората чудесия, която откривам ( след форумът на Пламен Константинов, нямаше как да не го кажа, той е моя слабост) от доста време насам. Надявам се заедно да се позабавляваме, да се посмеем и заедно да си спомняме хубавото детство, което всеки един от нас е изживял. Предупреждавам ви , че съм от четящото поколение, което гълташе книжките като топъл хляб. И страшно много обичам руски филми.
Накрая искам да поздравя създателите на Нашето детство. Тук е прекрасно. Прекрасно. Уверявам ви.
Благодаря , много на създателите на този сайт! Радвам се , че има хора които са запазили сладки спомени от отминалото детство ! По този начин карат и нас - които четем тези редове да се върнем назад и да си спомним: " Е-ех, какви години бяха"!
--------------------
"Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!"
Опять на нашем сайте появился русский братушка! Ну - добро пожаловать! А интересно, как вы справляетесь с нашим болгарским языком? У нас много общих тем с нашими русскими ровестниками (цами) - мы писали о замечательном филме "Гостья из будущего" и о других руских филмов нашего детства.Можно сказать, что екип сайта и воощем всех, кто читает и пишет здесь, являются люди с ярлыком "русофили" (любящие Русию).
Стахотна идея! Поздравления за това, което правите!!! Спомените са хубаво нещо наистина! Припомних си толкова хубави /макар тогава да не мислех така/ неща и избягах от недотам хубавата ни настояща действителност...! Благодаря Ви! А сега се гмуркам...
Ау, явно има още много за четене и гледкане в сайта. Аз писах на админа, но ще го кажа и тук. Разплаках се от радост, когато намерих този сайт преди 20-на минути. Нямам думи да опиша възхищението си. Не мога да го обясня и за това казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на създателите на сайта и им пожелавам много здраве и лично щастие. Горда съм, че в България все още има хора, които обичат, съхраняват, разпространяват и ни радват с хубавото. Сайта е едно доказателство за това, че българина може и знае. Няма да пожелавам успех на сайта, мисля, че успеха е налице. Отивам да разгледам сайта.
Едно голяяяямо БЛАГОДАРЯ на създателите на сайта!!! Страхотни сте Тук попаднах НЕслучайно.Разказа ми за вас дъщеря ми GALKABALKA.Беше във възторг от сайта който беше открила .А аз признавам,първия път влязох просто от любопитство...И останах толкова приятно изненадана.Върнахте ме толкова назад в прекрасните детски години.Изплуваха спомени къде весели ,къде малко тъжни...но живи.Прекрасно усещане ...БЛАГОДАРЯ ВИ !!!
БЛАГОДАРЯ! Здравейте приятели, от 3 години наблюдавам този сайт и чета всичко в него!!! Едва днес се наканих да се регистрирам.
Това е сайтът, който ме връща в детството ми и ме кара да се радвам и..... плача....за онези минали и безгрижни дни, когато бяхме малки и щастливи !!!
Всеки ден чета коментариите и гледам снимките в сайта и затова реших и аз да оставя следа в него! :)
БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРЯ НА СЪЗДАТЕЛЯ НА САЙТА, ЗА ТОВА, ЧЕ НИ КАРА ДА СЕ ВРЪЩАМЕ, МАКАР И ЗА МАЛКО В ОНЕЗИ ДАЛЕЧНИ ДНИ НА НАШЕТО ДЕТСТВО!!!
:))))
--------------------
"Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!"
Сайтът "НД" до днес е претърпял 4 основни технически модификации, 10-на модулни обновления, 2 хакерски атаки, 3 престукторования на категориите и разделите, назадействали се форум, чат и галерия, 1 неосъществена среща на приятелите му и 1 раздор измежду екипажа му (получил се по недоразумение!!!). И при все това - си е все същия.
: 
Уважаеми гостенино, Вие влязохте на сайта като нерегистриран посетител. Ние Ви препоръчваме да се регистрирате или да влезете в "Нашето детство" под своето име и парола. Ако досега не сте се регистрирал, бихме Ви помолили да направите това! Регистрацията отнема съвсем малко време, а Вие, като регистриран потребител, ще можете да участвате пълноценно в този проект: да имате свой профил, да общувате с останалите потребители; да публикувате ваши статии; да имате достъп до страници, които иначе не се виждат и още много други неща. Не на последно място, регистрирайки се, Вие показвате, че сайтът Ви е харесал.
Чудесна идея! Радвам се, че точно на рождения ми ден открих точно такова нещо... точно като се размисли човек "още една година... Как остарявам и т.н."
?
Даже днес мислех да пиша на администрацията, че съм объркала нещо с поста си, че се усетих чак днес като си гледах профила :) Сега вече мога да добавя, след като разгледах и попрочетох доста, че наистина това е най-хубавият сайт на който съм попадала. Довечера ще споделя сайта с майка ми, която се заинтригува :) 
. И с нетърпение чакаме първата ти статия
Тук попаднах НЕслучайно.Разказа ми за вас дъщеря ми GALKABALKA.Беше във възторг от сайта който беше открила .А аз признавам,първия път влязох просто от любопитство...И останах толкова приятно изненадана.Върнахте ме толкова назад в прекрасните детски години.Изплуваха спомени къде весели ,къде малко тъжни...но живи.Прекрасно усещане ...БЛАГОДАРЯ ВИ !!! 
